|
чу̀дя се, -иш се, мн. св. -их се, несв., непрех. 1. Изпитвам особено чувство от нещо необикновено, необичайно; дивя се. Хубаво си, отечество мое! Малко ли пъти съм се чудил на твоите гори и поля. Вазов. Войниците, които вървяха по шосето, всички гледаха и се чудеха на тая жена, която сама, с кобилица на рамо, прекосваше полето направо към позициите. Йовков. 2. Правя усилие да намеря разрешение на нещо при трудно, забъркано положение. Често Иван се шляе безцелно из улиците, прозява се и се чуди какво да прави. Елин Пелин. Тъмни нощи се пробуди / мило внуче соколово / баба му се чудом чуди / как да го приспи изново. П. П. Славейков. Тошка се разшета, разприказва се, чудеше се как да им угоди. Г. Караславов.
|